ОСНОВНИ КОНСТИТУЦИОННИ НАЧАЛА И ОБЩИ ЗАКОНОВИ ПОЛОЖЕНИЯ


 

“Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната”. /чл. 4, ал. 1 от Конституцията/

“Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество”. /чл. 4, ал. 2 от Конституцията /

“Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата”. /чл. 117, ал. 1 от Конституцията/

“Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона”. /чл. 117, ал. 2 от Конституцията, чл. 1, ал. 2 от Закона за съдебната власт и чл. 9, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс/

“Съдът и органите на досъдебното производство прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани”. /чл. 10, ал. 2 от НПК/

“Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние”. /чл. 6, ал. 2 от Конституцията/

“Всички граждани, които участвуват в наказателното производство, са равни пред закона. Не се допускат никакви привилегии и ограничения, основани на народност, произход, религия, пол, раса, образование, обществено или материално положение. /чл. 10, ал. 1 от НПК/

“Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му”. /чл. 5, ал. 3 от  Конституцията/

“Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна”. /чл. 8 от Конституцията/.

/Прокуратурата е част от съдебната власт/

“Прокуратурата следи за спазване на законността ...” /чл. 127 от Конституцията”

“Прокурорите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет” /чл. 129, ал. 1 от Конституцията и чл. 124 от Закона за съдебната власт/. “Висшият съдебен съвет определя както броя на съдебните райони и седалищата на съдилищата /съответно на прокуратурите/, така и броя на прокурорите, като определя и тяхното възнаграждение, взема решение за снемане на имунитета и за временно отстраняване от длъжност на прокурор в определените от закона случаи, по искане на главния прокурор, като се произнася и по решения по дисциплинарни дела срещу тях” /чл. 27, ал. 1 от Закона за съдебната власт/.

“При осъществяване на своята дейност прокурорите са независими от съда” / чл. 117 от Закона за съдебната власт/, а “военните прокурори при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи” /чл. 113, ал. 2 от Закона за съдебната власт/.

“При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер” /чл. 132, ал. 1 от Конституцията/.

“Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.

Когато узнаят, че е извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението”. /чл. 174 от Наказателно-процесуалния кодекс/

“Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за длъжностните лица и за гражданите. Държавните органи, организациите и длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощието му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места” /чл. 119, ал. 2 и ал. 3 от Закона за съдебната власт/.




 

ПРОКУРАТУРА НА РБългария - статут, функции и правомощия на прокурорите

 

Прокуратурата следи за спазване на законността, като:

1. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;

2. упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;

3. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;

4. в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела (чл. 127 КРБ)

ПРАВОМОЩИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ

1. Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.

В края на всяко шестмесечие районните, окръжните и апелативните прокуратури изготвят и предоставят на инспектората в Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на преписките. (чл. 115 ЗСВ)

Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, освен ако подлежат на съдебен контрол.

По-горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените от закона случаи.

Писмените разпореждания на съответния по-горестоящ по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори. (чл. 116 ЗСВ)

2. При осъществяване на своята дейност прокурорите са независими от съда (чл. 117 ЗСВ) .

3. При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:

- да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;

- да извършва лични проверки;

- да възлага на съответни органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;

- да призовава граждани, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;

- да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за вземане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;

- да взема всички предвидени от закона мерки при наличие на данни, че може да се извърши престъпление от общ характер или друго закононарушение.

Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за длъжностните лица и за гражданите.

Държавните органи, организации и длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.

В рамките на своята компетентност прокурорът може да дава задължителни разпореждания на полицията.

Прокурорът протестира и иска отменяне или изменяне на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени в закона. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.

Прокурорът упражнява надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане. (чл. 119 ЗСВ)


 

ПРАВОМОЩИЯ НА ПРОКУРОРА ВЪВ ФАЗИТЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС



І. Правомощия на прокурора в досъдебното производство:


1. Прокуратурата упражнява постоянен надзор върху делата в предварителното производство чрез наблюдаващ прокурор.

2. При упражняване на ръководство и надзор за законност върху дейността на следователите прокурорът може:

- да проучва и проверява всички материали по следственото дело и да им дава указания по разследването;

- да участвува при извършване на действията по разследването;

- да отстранява следователя, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;

- да изземва делото от един следовател и да го предава на друг;

- да възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;

- да отменя по свой почин или по жалба на заинтересуваните лица постановленията на следователя. (чл. 176 НПК)

3. На предварителното производство прокурорът може да извършва отделни следствени и други процесуални действия.

4. Указанията на прокурора до следователя, дадени в писмена форма, са задължителни освен в случаите на чл. 219 и 220 НПК.

Когато не е съгласен с постановленията и писмените указания на прокурора, следователят може да направи възражение пред по-горния прокурор.

5. След като получи следственото дело, прокурорът проверява:

- съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията;

- има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство;

- събрани ли са доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина;

- подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото;

- допуснато ли е на предварителното производство съществено нарушение на процесуални правила;

- налице ли са основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс;

- налице ли са условията за споразумение за прекратяване на наказателното производство;

- взети ли са мерки за отстраняване на причините и условията, способствували за извършване на престъплението;

- налага ли се изменяне на мярката за неотклонение. ( чл. 234 НПК)

6. Когато намери, че обвинението е доказано, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, събрани са доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина и не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, прокурорът:

6.1. съставя обвинителен акт (чл. 235 НПК).

6.2. в определените от НПК случаи може да направи предложение за изготвяне на споразумение за прекратяване на наказателното производство. (чл. 414ж НПК)

6.3. внася делото в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл. 78а НК.

7. Прокурорът връща делото за допълнително разследване, когато:

- следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица;

- не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина;

- при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 236 НПК).

8. Прокурорът прекратява наказателното производство:

- в случаите на чл. 21, ал. 1 НПК;

- когато намери, че обвинението не е доказано.

9. Прокурорът спира наказателното производство:

- в случаите на чл. 22 и чл. 22а НПК;

- когато извършителят на престъплението не е разкрит;

- при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриването на обективната истина.

 

ІІ. Правомощия на прокурора в съдебното производство


1.Първоинстанционно производство:

1.1.Производството пред първата инстанция се образува:

- по обвинителен акт и

- по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда. (чл. 240 НПК)

1.2. Участието на прокурора в съдебно заседание по дела от общ характер е задължително (чл. 267 НПК).

1.3. Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко престъпление.

2.      Въззивно производство:

2.1. Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните.

2.2.Прокурорът подава протест всякога, когато намери, че постановената присъда е неправилна (чл. 317, ал.1 и 2 НПК).

3.      Касационно производство:

3.1. Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни.

3.2. Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия (чл. 351 НПК).

 

ІІІ. Правомощия на прокурора при възобновяване на наказателните дела


Предложение за възобновяване на наказателното дело може да направи окръжният, съответно военният прокурор по чл. 362, ал. 1, т. 1 - 3, а по т. 4 и 5 НПК - главният прокурор.

Предложението за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът постанови друго.

Предложението за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 362, ал. 1, т. 4 НПК се прави служебно, като се спира изпълнението на присъдата. Чл. 361.

ІV. Правомощия на прокурора при привеждане в изпълнение на наказания по влезли в сила присъди


1. Прокуратурата привежда в изпълнение влезлите в сила присъди, решения и определения на съда, с които се налага наказание доживотен затвор, лишаване от свобода и от права, пробация и обществено порицание.

2. Прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно Закона за съдебната власт, НПК и Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН).

2.1. По Закона за съдебната власт:

При упражняване на надзора за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може:

- да посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;

- да разговаря насаме със задържаните или настанените;

- да разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени в закон;

- да нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.

За отстраняване и предотвратяване на нарушения в местата за задържане прокурорът:

- освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;

- дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;

- спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отменяването им по съответния ред (чл. 119 ЗСВ).

2. По Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН )

Прокурорът може да прави предложение за подобряване цялостната работа по изпълнение на наказанията (чл. 4 ЗИН).

Органите по изпълнение на наказанията са длъжни да оказват пълно съдействие на прокурора при осъществяване на дейността, да му предоставят необходимите материали и да дават исканите сведения и обяснения. (чл. 4 ЗИН)

4.      По НПК:

Окръжният прокурор или районният прокурор може да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода или пробация в определените в чл. 374 НПК случаи.

Когато съдът в присъдата си е пропуснал да зачете предварителното задържане на осъдения по досъдебното производство или по време на съдебната фаза на процеса, той се прилага от прокурора (чл. 375а НПК).


 

СТАТУТ НА ПРОКУРОРИТЕ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

СТАТУТ НА ПРОКУРОРИТЕ

1. Прокурорите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет, въз основа на което се издава съответен акт от административния ръководител. (чл. 124 ЗСВ)

2. Прокурорските длъжности са:

- завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, завеждащ отдел във Върховната административна прокуратура;

- прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура;

- прокурор в апелативна прокуратура;

- прокурор в окръжна прокуратура;

- прокурор в районна прокуратура;

- младши прокурор (чл. 125 ЗСВ)

3. За прокурор може да бъде назначено лице, което има само българско гражданство и отговаря на следните изисквания:

- да е завършило висше юридическо образование;

- да е преминало изискуемия стаж и да е придобило юридическа правоспособност;

- да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано;

- да притежава необходимите нравствени и професионални качества, като преценката се прави в съответствие с правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите. (чл. 126 ЗСВ)

4. За прокурор в районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко две години стаж.

4.1. За прокурор в окръжна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж.

4.2. За прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.

4.3. За прокурор при Върховната касационна прокуратура и при Върховната административна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.

За стаж по т. 4.1. и т. 4.2. се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност "дознател" в системата на Министерството на вътрешните работи.

Изискванията по т. 4.3. се прилагат и за ръководителите на окръжните прокуратури, а изискванията по т. 4.4 се прилагат за ръководителите на Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и на апелативните прокуратури.

Назначаването на младши прокурори се извършва след провеждане на конкурс (чл. 127а. ЗСВ).

5. Прокурорите стават несменяеми след навършване на 5-годишен стаж и след положително атестиране с решение на Висшия съдебен съвет. В този стаж се включва и прослуженото време като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.

Предложение за атестиране и придобиване статут на несменяемост от прокурор може да прави съответния административен ръководител, както и заинтересуваният прокурор.

 
6. Прокурорите се освобождават от длъжност при:

- навършване на 65-годишна възраст;

- подаване на оставка;

- влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

- трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;

- тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;

- решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;

- несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 132, ал. 1 от ЗСВ;

- завръщане на замествания;

- възстановяване на работа в случаите на незаконно уволнение.

 
7. Прокурорите, докато заемат длъжността си, не могат:

- да бъдат народни представители, министри, заместник-министри, кметове и общински съветници;

- да упражняват адвокатска професия и да извършват адвокатска дейност;

- да заемат изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи;

- да упражняват търговска дейност като еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, да бъдат управители или да участват в надзорни, управителни или дирекционни съвети, контролни органи на търговски дружества и кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;

- да извършват услуги по граждански договор с държавни, обществени организации, търговски дружества, кооперации, физически лица и еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в подготовката на проекти на нормативни актове, както и за упражняване на авторски права (чл. 132 ЗСВ).

 
8. Прокурорите, докато упражняват професията си, не могат да членуват в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели и да извършват политическа дейност.

Прокурорите са свободни да образуват и да членуват в организации, които защитават тяхната независимост и професионални интереси и подпомагат професионалната им квалификация.

Професионалните организации на прокурорите не могат да се сдружават със синдикални организации от друг бранш или отрасъл на национално или регионално ниво (чл. 12 ЗСВ).

9. При осъществяване на своите функции прокурорите са независими и се подчиняват само на закона. При постановяване на своите актове прокурорите се основават на закона и събраните по делото доказателства, преценени съобразно тяхната съвест и свободно вътрешно убеждение. Когато преценят, че законът противоречи на Конституцията, прокурорите уведомяват главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционният съд (чл. 13 и чл. 14 ЗСВ).

 ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ

10. Прокурорите могат да искат съдействие при осъществяване на своите правомощия от всички държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани, които са длъжни да им го оказват (чл. 133 ЗСВ).

11. Съответният административен ръководител може да обръща внимание на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури, за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата, за което уведомява Висшия съдебен съвет (чл. 133а ЗСВ).

12. При осъществяване на съдебната власт прокурорите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

В случаите по горната хипотеза срещу прокурорите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет.

Прокурорите не могат да бъдат задържани освен за тежко престъпление, и то с разрешение на Висшия съдебен съвет. Разрешение за задържане не се изисква при заварено тежко престъпление. За даване на разрешение се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет (чл. 134 ЗСВ).

13. Прокурорите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при назначаването им и всяка година най-късно до 31 май за предходната календарна година, както и при освобождаването им, при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Висшият съдебен съвет предоставя на Сметната палата информация за лицата, заемащи прокурорски длъжности, както и за промените в тяхното служебно положение (чл. 135 ЗСВ).

14. Прокурорите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 136 ЗСВ).

15. Прокурорите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени (чл.137 ЗСВ).

16. Прокурорите нямат право да дават правни консултации (чл. 138 ЗСВ).

17. Прокурорите могат да бъдат повишавани на място в ранг и заплата при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако са прослужили на съответната или приравнена длъжност най-малко три години.

Повишаването в ранг и заплата на прокурорите се извършва след атестация при условията и по реда на чл. 30б от ЗСВ (чл. 142 ЗСВ).

18. За изпълнение на служебните задължения при осъществяване на съдебната власт с проявени високи професионални и нравствени качества прокурорите могат да бъдат поощрявани по решение на Висшия съдебен съвет със:

- служебна благодарност и грамота;

- личен почетен знак - сребърен и златен;

- предсрочно повишаване в ранг при условията на чл. 142 - 144 (чл. 167а ЗСВ).

19. Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали прокурори за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт (чл. 167б ЗСВ).

20. При виновно неизпълнение на служебните си задължения, както и за нарушение на правилата за професионална етика, прокурорите носят дисциплинарна отговорност (чл. 168 ЗСВ).

Дисциплинарните наказания за прокурори са :

1. забележка;

2. порицание;

3. понижаване в ранг или в длъжност за срок от 6 месеца до три години;

4. уволнение.

Дисциплинарните наказания за административни ръководители и за техните заместници са:

1. забележка;

2. порицание;

3. снемане от ръководна длъжност (чл. 170 ЗСВ).

 

ВРЪЗКИ НА ПРОКУРАТУРАТА И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДРУГИ ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ



При осъществяване на своята дейност освен нормативно определените взаимоотношения с другите правозащитни органи и съответните служби на МВР, прокуратурата осъществява взаимодействие с други институции и въз основа на сключени споразумения за сътрудничество, както следва:

А/ Със Сметната палата на Република България;

Б/ С Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол;

В/ С Агенция “Митници”;

Г/ С Главна данъчна дирекция.


 

РЕГЛАМЕНТИРАНЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА НА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ


 

Кодекс за социално осигуряване

чл. 108а (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Когато контролните органи на Националния осигурителен институт установят, че са създадени документи с невярно съдържание с цел да се избегне плащането на дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в големи размери, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата.

 

Кодекс на труда

Чл. 407. Когато контролните органи установят закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, те са длъжни да уведомяват органите на прокуратурата.

 

Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (Д.в., бр. 50/2003г.)

Преходни и заключителни разпоредби

§ 74. Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, министърът на вътрешните работи, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба издават инструкция за взаимодействието между органите на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата и следствието за осъществяване на защитата на свидетелите по чл. 97а и изготвяне и съхраняване на веществените доказателствени средства по чл. 111, ал. 2 и чл. 191, ал. 3.

 

Закон за акцизите

Чл. 12ж.(Нов - ДВ, бр. 110 от 2001 г.) (1) Държавните и местните органи са длъжни, когато това е поискано от орган на данъчната администрация, да оказват съдействие при проверката и издирването на обстоятелства или установяването на факти, пряко свързани със задълженията и правата на задължените по този закон лица.

(2) Органите на прокуратурата и на Министерството на вътрешните работи, сезирани от орган на данъчната администрация за наличие на доказателства за нарушение на този закон или на данни за извършване на престъпление, свързано с този закон, уведомяват писмено органа за предприетите действия или за отказа да предприемат такива действия в срок един месец от получаването на преписката.

 

Закон за банките

Чл. 72.(1) Квесторите имат неограничен достъп до и контрол върху помещенията на банката, счетоводната и друга документация, нейното имущество и дъщерни дружества.

(2) По искане на квесторите прокуратурата и органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да оказват съдействие за упражняване на правомощията им по ал. 1.

 

Закон за банковата несъстоятелност

Чл. 41.(1) Ако фондът установи самостоятелно, по сигнал от Централната банка, както и от кредитор на банката, че синдикът:

действа незаконосъобразно при упражняване на правомощията си;

2. не упражнява задълженията и правомощията си с дължимата грижа;

3. с дейността си накърнява интересите на кредиторите;

4. неоснователно бави производството по несъстоятелност;

5. не изпълнява указанията, дадени от фонда;

6. възпрепятства извършването на контрол относно дейността му, управителният съвет може да вземе решение за налагане на мерки по ал. 2 спрямо синдика.

(6) При наличие на данни за извършено престъпление управителният съвет уведомява прокуратурата.

 

Закон за безопасно използване на ядрената енергия

Чл. 99.(1) В изпълнение на контролните си правомощия председателят на агенцията:

1. извършва периодични и извънредни проверки (инспекции) чрез упълномощените длъжностни лица;

2. уведомява органите на специализирания контрол по чл. 13 с оглед предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност;

3. сигнализира органите на прокуратурата при наличие на данни за извършено престъпление;

 

Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните


    II.  Комисии за борба срещу противообществените
     прояви на малолетните и непълнолетните
    Чл. 4.  (Изм. - Изв., бр. 11 от 1961 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 66 от 2004 г., бр. 28 от 2005 г.) Към Министерския съвет на Република България се създава Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в състав: председател - заместник министър- председател на Република България; заместник-председатели: заместник-министър на образованието и науката, заместник-министър на труда и социалната политика и заместник-министър на вътрешните работи; секретар и членове: заместник- министър на правосъдието, заместник-министър на здравеопазването, заместник- министър на финансите, заместник-министър на културата и туризма, заместник- министър на младежта и спорта, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, заместник на председателя на Върховния касационен съд, заместник на главния прокурор и заместник на директора на Националната следствена служба.


 

Закон за вероизповеданията

Чл. 35. Дирекция "Вероизповедания" е специализирана администрация на Министерския съвет, която:

1. координира отношенията на изпълнителната власт с вероизповеданията;

2. подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;

3. организира и ръководи работата на експертна консултативна комисия по проблемите на вероизповеданията;

4. дава експертни заключения и становища, когато това е предвидено в този закон;

5. дава становища относно искане за разрешение за пребиваване в страната на чуждестранни религиозни служители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания;

6. проверява сигнали и жалби от граждани за нарушаване на техни права и свободи или права и свободи на техни близки чрез злоупотреба с правото на вероизповедание от страна на трети лица;

7. съблюдава за спазването на религиозните права и свободи от задължените длъжностни лица;

8. проверява сигнали и жалби за извършване на незаконосъобразна религиозна дейност във връзка с чл. 7 от този закон и при нужда уведомява органите на прокуратурата;


Закон за данък върху добавената стойност

Чл. 78. (1), т.5 (Предишен текст на чл. 78 - ДВ, бр. 117 от 2002 г.) Сроковете за възстановяване по чл. 77, ал. 1, т. 4 и ал. 2 спират:

когато данъчен орган констатира обстоятелства, които могат да се счетат за достатъчни за извършено данъчно престъпление или нарушаване на този закон, и сезира органите на Министерството на вътрешните работи или прокуратурата за тях в едномесечен срок от констатирането им, и се възобновяват при получаване на официален писмен отказ за образуване на производство от съответните органи или при приключване на образуваното производство;

 

Закон за данък върху добавената стойност

Чл. 129.(1) Държавните и местните органи са длъжни при поискване от страна на орган на данъчната администрация да оказват своевременно съдействие при проверка и издирване на обстоятелства или установяване на факти, пряко свързани с правата или задълженията на данъчнозадължените по този закон лица.

(2) (Попр. - ДВ, бр. 1 от 1999 г.) Органите на прокуратурата и органите на Министерството на вътрешните работи, сезирани от данъчен орган за наличие на доказателства за нарушение на този закон или за извършване на съставомерни деяния, свързани с този закон, са длъжни да уведомят сезиралия ги орган за предприемане на действия от тяхна компетентност или отказ от предприемането им, писмено в срок един месец от получаване на преписката.

 

Закон за държавния вътрешен финансов контрол

Чл. 15, (3) Органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи и на агенцията си оказват съдействие при упражняване на техните правомощия.

Чл. 40. (1) При наличие на данни за престъпления агенцията изпраща акта за начет и доклада за вътрешен одит на органите на прокуратурата.

 

Закон за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори

Чл. 21. (1) Контролът по изпълнението на задълженията на лицата, които извършват дейности с токсични химически вещества и техните прекурсори, се осъществява от междуведомствената комисия чрез извършване на проверки на представената информация и извършване на проверки на обектите.

(2) Междуведомствената комисия може да изисква осигуряването на неограничен достъп до информацията, документацията и обектите, който е необходим за осъществяване на целите на проверките.

(3) За резултатите от проверките се съставя протокол.

(4) При наличие на данни за извършено престъпление междуведомствената комисия сезира органите на прокуратурата.

 

Закон за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти

Чл. 10.(1) Производителите и вносителите на нефтопродукти и съхранителите на нефт и нефтопродукти и техните служители са длъжни да оказват съдействие на упълномощените служители на агенцията при изпълнение на възложените им със закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на информация, както и предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация на служителите на агенцията по ал. 1 им се оказва съдействие от органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите и на Държавната агенция по стандартизация и метрология, които са длъжни да им окажат исканото съдействие в рамките на своята компетентност.

 

Закон за закрила на детето

Чл. 21.(Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) По този закон дирекция "Социално подпомагане":

10. сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата;

Чл. 40. Полицейските органи, предприели закрилата, уведомяват незабавно:

1. родителите на детето;

2. дирекция "Социално подпомагане", в чийто район е предприета закрилата;

3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето;

4. прокуратурата.

 

Закон за застраховането

Чл.31. (3) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., бр. 96 от 2002 г.) Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", обявява по подходящ начин отнемането на разрешението. В случаите по ал. 1, т. 5 и ал. 2, т. 2 - 8 заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", уведомява прокуратурата.

 

Закон за защита срещу дискриминацията

Чл. 59.(1) Проучването се извършва в срок до 30 дни. При случаи с фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен с разпореждане на председателя на комисията до 30 дни.

(2) След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката материали.

(3) Ако в хода на проучването бъдат установени данни за извършено престъпление, комисията изпраща преписката на прокуратурата.

 

Закон за избиране на народни представители

Чл. 23. (1) Централната избирателна комисия:

18. определя реда за проверка за двойно гласуване и възлага на колектив от експерти извършването й;

19. предоставя резултатите от проверката по т. 17 на заинтересуваните лица и при установяване на двойно гласуване сезира прокуратурата;

 

Закон за изпълнение на наказанията

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 1998 г.) Прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно с Закона за съдебната власт.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г.) (1) Към Министерството на правосъдието се създава Научно-методически съвет по затворно дело за научно-методическо разработване на въпросите, свързани с изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 73 от 1998 г., предишна ал. 2, изм., бр. 62 от 2002 г.) В пленарния състав се включват представители на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, прокуратурата и следствието, както и на обществени организации, които извършват дейност, свързана с местата за лишаване от свобода.

 

Закон за информация относно необслужвани кредити

Чл. 1. (1) Не са банкова тайна сведенията относно фактите и обстоятелствата, посочени в чл. 3, ал. 1 за:

1. необслужвани кредити, отпуснати от Българската народна банка и от Държавната спестовна каса на търговски банки след 1 юли 1991 г.;

2. необслужвани кредити, отпуснати от търговските банки и от Държавната спестовна каса на физически и юридически лица след 1 януари 1987 г. на стойност, по-голяма от равностойността на пет хиляди германски марки по фиксинга на Българската народна банка към деня на отпускането на кредита.

(2) По искане на органите на прокуратурата, на следствието и на Министерството на вътрешните работи, както и на данъчните органи, банките предоставят сведения за авоарите и операциите по сметките и влоговете на лица, които са длъжници по необслужвани кредити, включени в бюлетина на Българската народна банка по чл. 3, ал. 2.

 

Закон за Комисията за финансов надзор

Чл. 15. (1) Заместник-председателят, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", има право самостоятелно да:

11. уведомява прокуратурата при откриване на данни за престъпления, свързани с ценни книжа, и да съдейства на прокуратурата, по нейно искане, в разследването на тези престъпления;

Чл. 16. (1) Заместник-председателят, ръководещ управление "Застрахова-телен надзор", има право самостоятелно да: уведомява прокуратурата при откриване на данни за престъпления във връзка със застраховането;

Чл. 17. (1) Заместник-председателят, ръководещ управление "Осигури-телен надзор", има право самостоятелно да:

уведомява прокуратурата при наличие на основателно съмнение за извършено престъпление;

Чл. 18. (1) При осъществяване на правомощията на комисията и на нейните органи членовете на комисията, както и определените по установения в този закон ред длъжностни лица от комисията, с оглед на възложените им задачи имат право:

(5) Полицията, прокуратурата, както и останалите държавни органи и длъжностните лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на комисията и нейните служители при изпълнение на служебните им задължения и осъществяването на надзорните им функции.

 

Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите

Чл. 91.  (1) (Предишен текст на чл. 91 - ДВ, бр. 56 от 2003 г.) Иззетите наркотични вещества, растения и техните представителни проби се предават за съхранение на Агенция "Митници" при Министерството на финансите след извършване на експертиза съобразно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс..
    (2) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2003 г.) Остатъкът от иззетите наркотични вещества, получен след отделянето на представителните проби, се предава за съхраняване в Агенция "Митници" с постановление за унищожаване, издадено от съответния наблюдаващ прокурор.
Чл. 92.  (1) Наркотичните вещества и растенията се унищожават след получаване на заключение от завършената физико-химична експертиза.

 

Закон за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г.) (1) Контролът по изпълнението на този закон се извършва от органите по чл. 5, ал. 2, от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на икономиката и на Агенция "Митници" или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(5) При наличие на данни за извършено престъпление органите по ал. 1 сезират органите на прокуратурата.

 

Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите

Чл. 8. (1) Контролът върху дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите се осъществява от министъра на вътрешните работи или упълномощени от него лица.

(2) Министерският съвет може да възлага и на други държавни органи упражняване на контрол върху дейностите по ал. 1.

(3) При извършване на контрола контролните органи:

1. изискват информация, необходима за провеждането на контрола;

2. извършват проверка на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите заедно с документите за тях;

3. сезират органите на прокуратурата при наличие на данни за извършено престъпление;

 

Закон за мерките срещу изпирането на пари

Чл. 10. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) (1) Агенцията за финансово разузнаване е администрация към министъра на финансите, която получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при условията и по реда на този закон.

(14) Взаимодействието между Агенцията за финансово разузнаване, Българската народна банка, службите за сигурност и обществен ред, Националната следствена служба и прокуратурата се урежда с инструкции на министъра на финансите и съответно на управителя на Българската народна банка, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, директора на Националната разузнавателна служба, директора на Националната следствена служба и главния прокурор.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) (1) В случаите по чл. 11, ал. 1 и 3 министърът на финансите по предложение на директора на Агенцията за финансово разузнаване може да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта. Ако до изтичането на този срок не бъде наложена превантивна мярка, запор или възбрана, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 може да извърши операцията или сделката.

(2) Агенцията за финансово разузнаване незабавно уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката, като представя необходимата информация при запазване анонимността на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3, извършило уведомяването по чл. 11 или 18.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2003 г.) При установяване на данни за престъпление Агенцията за финансово разузнаване уведомява прокуратурата, като запазва анонимността на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3, извършило уведомяването по чл. 11 или 18, или съответните служби за сигурност и обществен ред.

 

Закон за мерките срещу финансирането на тероризма

Чл. 11. (1) В случаите по чл. 9, ал. 1, 2 и 3 министърът на вътрешните работи може да издаде писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до три работни дни считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.